Осогово- връх Руен, маршрути и най-интересните места в планината

Осогово е от онези български планини, които рядко попадат сред първите предложения за планински преход, но точно това е част от чара им. Тук няма суровите скални ръбове на Пирин или дълбоките ледникови циркуси на Рила. Вместо тях планината предлага дълги открити била, просторни пасища, стари букови и иглолистни гори и гледки, които при ясно време достигат далеч отвъд границите ѝ.

Най-високата точка е връх Руен- 2252 м, разположен точно на границата между България и Северна Македония. До него водят няколко маршрута, като най-популярните започват от района на хижа Осогово и местността Трите буки.

Руен обаче не е единствената причина да дойдем дотук. В Осогово се намират вековните секвои при Ючбунар, няколко туристически заслона, дълги билни маршрути и места, които остават значително по-тихи от най-посещаваните планини в България.

Осоговска планина

Осогово е гранична планина, разделена между България и Северна Македония. Българската ѝ част се издига югозападно от Кюстендил, а високите части са изградени предимно от широки и заоблени била.

Именно релефът определя характера на преходите тук.

След като излезем над гората, огромна част от движението е по открит терен. Няма скални препятствия и технични участъци, но разстоянията са сериозни, а при лошо време откритите била могат бързо да променят характера на един иначе сравнително лек маршрут.

През зимата вятърът, ниската видимост и навяванията, който не трябва да бъде подценяван.

Хижа Осогово- една от основните отправни точки в планината

Хижа Осогово се намира на 1616 м надморска височина и е една от основните отправни точки за маршрути във високата част на Осоговската планина. До района се достига по автомобилния път от Кюстендил към местността Трите буки, което прави хижата сравнително леснодостъпна отправна точка за еднодневни и по-дълги преходи.

Оттук може да се поеме към връх Руен, като един от интересните варианти преминава през връх Кюнек и връх Човека, след което се спуска към заслон Превала и се включва в основния маршрут към първенеца на Осогово.

Хижата е подходяща база и за по-кратки разходки в района. Около нея има горски маршрути и възможности за излизане към откритите части на планината.

Поради автомобилния достъп районът около хижа Осогово е удобен и за хора, които искат да опознаят планината, без непременно да предприемат дългия преход до Руен.

Връх Руен- 2252 м

Със своите 2252 м Руен е най-високият връх на Осоговската планина и петият по височина планински първенец в България след Мусала, Вихрен, Ботев и Черни връх.

Самият връх не впечатлява с остър силует. Той е широк и тревист и естествено продължава главното било на планината.

Истинското преживяване тук е по-скоро в пътя до него.

Голяма част от маршрута преминава по откритото осоговско било, а при добра видимост постепенно се разкриват Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и планините на Северна Македония.

През самия връх преминава държавната граница между България и Северна Македония.

Малко преди най-високата точка се намира и заслон Руен.

Маршрути за изкачване на връх Руен

От българска страна най-популярните подходи започват от района на хижа Осогово и местността Трите буки.

Двата варианта могат да изглеждат много сходни на карта, но първата им част има различен характер.

Единият позволява да се движим високо по билото през връх Човека, докато другият започва с кратко преминаване през гора и след това следва широкия път към заслон Превала.

Именно при Превала двата варианта се събират.

Хижа Осогово- връх Кюнек- връх Човека- заслон Превала- връх Руен

Това е по-интересният вариант, ако вместо просто да следваме широкия път искаме да усетим билния характер на Осогово.

Началото е от хижа Осогово.

От района на хижата се набира височина към откритите части на планината и връх Кюнек, след което маршрутът продължава по широкото било в посока връх Човека.

Зад нас постепенно остават горите около хижата, а отпред се подреждат дългите тревисти била към Руен. От Кюнек добре се различава връх Човека.

От района на върха вече се вижда местността Превала, където се намира едноименният заслон. Следва слизане от билото към него.

Този вариант е особено интересен и през зимата, защото позволява движението да остане по високата част на релефа, но това не означава автоматично, че е безопасен при всякакви условия. Вятърът, снежните навявания, твърдият сняг и състоянието на склоновете трябва да бъдат оценявани спрямо условията.

При заслон Превала този вариант се събира с маршрута, идващ от местността Трите буки.

Оттук нататък посоката към Руен е една и съща.

От паркинга преди комплекс Трите буки- заслон Превала- връх Руен

Това е класическият и по-лесен за следване подход към Руен.

Началната точка е паркингът и отбивката малко преди комплекс Трите буки, до които се достига по асфалтовия път нагоре от Кюстендил.

В началото маршрутът навлиза в гората.

Това е сравнително кратък участък, но дава съвсем различно усещане на прехода от откритото било, което ни очаква по-нагоре. Постепенно гората се разрежда и маршрутът излиза на широк черен път.

Оттук характерът на прехода се променя.

Започва дълго и плавно движение по открития път, който води навътре в планината. Денивелацията се натрупва постепенно и няма продължителни стръмни изкачвания.

При заслон Превала маршрутът се събира с билния вариант, идващ през Кюнек и връх Човека.

Заслон Превала

Заслон Превала се намира на около 1852 м и е една от най-важните междинни точки по маршрута към Руен.

Постройката е масивна и необслужвана. Вътре има печка на твърдо гориво, маса и пейки, но няма легла и електричество.

В близост се намира чешмата Бегбунар, която е важен водоизточник по маршрута.

Превала е естествено място за почивка, но има и друго значение- тук двата основни подхода от района на Осогово се събират и започва същинското движение към високата част на билото.

От заслона до Руен ориентировъчно остават около 2 часа преход.

От заслон Превала към Руен

След Превала маршрутът продължава в западна посока към все по-високата част на Осогово.

Пред нас постепенно се подреждат няколко характерни върха- Църни камък, Шапка и Мали Руен, преди да достигнем самия Руен.

Тук съществува важна разлика между летния и зимния начин на преминаване.

Летният маршрут

През лятото основният маршрут следва широкия черен път, който на места подсича отделните възвишения.

Това прави прехода сравнително плавен и технически лесен, въпреки голямото общо разстояние.

Последната част вече извежда към широките тревисти склонове на първенеца.

Малко преди върха се преминава край заслон Руен, а след него остават още няколко метра до 2252 м.

По билото към Руен

Другият вариант е да се придържаме към високата част на билото и зимната колова маркировка.

Така маршрутът преминава последователно през или непосредствено край високите точки по билото- Църни камък, Шапка и Мали Руен, преди да достигне Руен.

Този вариант дава много по-силно усещане за самата планина и отваря панорами и в двете посоки.

През зимата е изключително важно да следваме билния вариант и да не се подсичат склоновете от двете страни на билото, тъй като могат да бъдат лавиноопасни.

Колко дълъг е маршрутът до Руен?

От района на Трите буки до Руен маршрутът е приблизително 12-13 км в едната посока, или около 25-26 км общо при връщане по същия път.

Различните източници и GPS тракове дават малки разлики според конкретната начална точка и избрания вариант.

Обичайното време за изкачване е около 3:30-4 часа, но при почивки, по-бавно темпо или зимни условия може да бъде значително повече.

Именно дължината, а не техническата трудност, е основното предизвикателство на класическия летен маршрут.

Труден ли е връх Руен?

През летните месеци класическият маршрут до Руен е технически лесен.

Няма характерните за високите части на Рила и Пирин стръмни скални участъци, тесни ръбове или продължително движение по сипеи.

Но 25 км планински преход не е кратка разходка.

Необходима е добра обща физическа подготовка, особено ако се движим с група или времето е горещо.

Другият важен фактор е откритият терен.

След като излезем над гората, почти няма естествена защита от силен вятър, гръмотевични бури, слънце или мъгла. Затова винаги трябва да сме подготвени със слънцезащита- блуза с дълъг ръкав, шапка с периферия, очила, и слънцезащитен крем, както и с яке, което да ни пази при силен вятър.

Руен през зимата

През зимата Осогово показва напълно различен характер.

Широките тревисти била се покриват със сняг, а силният вятър може да образува навявания и твърди участъци.

При ясно време ориентацията изглежда лесна, но при мъгла релефът става много еднообразен и визуалните ориентири могат да изчезнат почти напълно.

Особено внимание изисква високото било след Превала, където в определени условия могат да се образуват козирки, а част от склоновете са лавиноопасни.

Зимното изкачване затова не трябва да се оценява според трудността на летния черен път.

Заслоните по маршрута

Една от интересните особености на маршрута към Руен е наличието на няколко заслона.

Първият е Превала, където се срещат основните подходи.

По-нататък се достига районът на заслон Шапка, свързан със старата гранична инфраструктура в планината.

А непосредствено преди най-високата точка се намира заслон Руен.

Те са част от маршрута и напомнят за близостта на държавната граница, която десетилетия наред е определяла начина, по който хората се движат в тази част на Осогово.

Вековните секвои в Ючбунар

Ако сме в района на Осогово, едно от местата, които си заслужава да посетим отделно, е местността Ючбунар край село Богослов, само на няколко километра от Кюстендил.

Там се намират три гигантски секвои, засадени в края на XIX век от лесовъда Йордан Митрев.

Днес дърветата са на повече от 130 години и се издигат на над 30 метра височина.

През 1989 г. са обявени за природна забележителност.

Около трите вековни дървета постепенно е създадена цяла гора от по-млади секвои, част от които са отгледани от семена на първите дървета. Така вместо няколко изолирани екземпляра днес човек влиза в малка гора, която трудно би очаквал да намери в подножието на Осогово.

Мястото е леснодостъпно и може спокойно да бъде комбинирано с посещение на планината или Кюстендил.

Какво още можем да видим около Осогово?

Районът позволява преходът до Руен да бъде комбиниран и с други места около Кюстендил.

Едно от тях е Хисарлъка, разположен непосредствено над града, където се намират останките на късноантична и средновековна крепост.

Самият Кюстендил има дълга история, свързана с минералните извори, а районът може лесно да бъде превърнат в двудневно пътуване- един ден за Руен и втори за по-кратки маршрути и места около града.

Но ако целта е да опознаем самата Осоговска планина, най-добрият начин остава да напуснем широкия път поне за част от маршрута и да излезем на билото.

Кога е най-подходящото време за изкачване на Руен?

Руен може да бъде изкачван през цялата година..

Късната пролет и лятото дават дълъг ден и сравнително лесни условия за движение.

Есента може да бъде един от най-красивите периоди- особено когато горите около началните точки започнат да сменят цветовете си, а високите части останат открити и просторни.

Зимата предлага съвсем друго преживяване, но изисква повече подготовка, правилна екипировка и оценка на актуалните условия.

От опита ни в Осогово

Руен не е връх, който впечатлява с драматичен финален участък.

Няма тесен ръб преди върха, огромна скална стена или техническо препятствие, което да бъде кулминацията на деня.

Силата на този маршрут е друга.

Това е дългото движение през планината, постепенното излизане от гората, огромният хоризонт и усещането за пространство, което се появява, когато тръгнем по билото.

И ако вместо само да следваме най-лесния черен път използваме варианта през Кюнек и връх Човека, маршрутът започва много по-добре да показва характера на Осогово.

При Превала двата пътя отново се срещат, а оттам остава дългото движение по високото било към най-високата точка на планината.

Точно затова Руен е интересен не толкова като отделен връх, а като цялостно преживяване в Осогово, което чрез гледките си показва голяма част от красотите на България.

За автора

Иван Здравков е лицензиран планински водач и съосновател на Sons of Mountain. Води групи по маршрути в Пирин, Рила, Стара планина, Балканите и високите планини извън България.