
Стара планина- върхове, хижи и най-красивите маршрути
Стотици километри планинско било, дълбоки долини, стръмни северни склонове, водопади, десетки хижи и маршрути, които могат да продължат от няколко часа до няколко седмици- Стара планина пресича България от запад на изток и предлага някои от най-красивите еднодневни и едни от най-разнообразните планински преходи в страната.
Тук се намира връх Ботев- 2376 м, най-високата точка на планината, както и места като Козя стена, Юмрука, Вежен, Купена и Райското пръскало. По главното било преминава и маршрута Ком-Емине.
За разлика от Пирин и Рила, характерът на Стара планина не се определя толкова от отделни високи върхове. Тук преживяването често е в самото движение по билото- от връх към връх, между хижи и проходи, с хоризонт, който понякога продължава десетки километри.
В този пътеводител събираме най-важното за Стара планина- нейните върхове, хижи, природни забележителности и едни от най-красивите маршрути.
Къде се намира Стара планина?
Стара планина се простира през цяла България- от границата със Сърбия на запад до Черно море на изток.
Огромната ѝ дължина е една от причините различните части на планината да имат толкова различен характер.
Обикновено Стара планина се разделя на три основни дяла:
Западна Стара планина- започва от района на границата със Сърбия и включва върхове като Ком и Миджур, както и множество по-достъпни билни маршрути.
Средна Стара планина- най-високата и една от най-впечатляващите части. Тук се намират Ботев, Вежен, Голям Купен, Козя стена, Юмрука и Национален парк „Централен Балкан“.
Източна Стара планина- постепенно губи височина по пътя си към Черно море, докато планината достига своя край при нос Емине.
Главното било свързва тези райони в една непрекъсната планинска линия и именно по него преминава голяма част от маршрута Ком-Емине.
Национален парк „Централен Балкан“
В сърцето на Стара планина се намира Национален парк „Централен Балкан“- една от най-големите защитени територии в България.
Паркът обхваща над 72 000 хектара от централните и най-високите части на планината, а най-високата му точка е връх Ботев- 2376 м.
В границите му се намират девет резервата, сред които Джендема, Северен Джендем, Козя стена, Стенето, Боатин и Стара река. Те защитават стари букови гори, високопланински пасища, скални райони и местообитания на множество редки растителни и животински видове.
Релефът тук може да бъде изненадващо суров. Южните склонове на Централния Балкан на места се спускат стръмно към долините, докато дълбоки речни долини, скални венци и водопади оформят съвсем различен пейзаж от високите части на Рила и Пирин.
Най-високите и красиви върхове в Стара планина
Върховете на Стара планина не достигат височината на тези в Рила и Пирин, но това не означава, че маршрутите са по-лесни.
Големите разстояния, продължителното движение по открито било, силният вятър и сериозните денивелации могат да направят един ден в Балкана доста натоварващ.
Връх Ботев- 2376 м
Ботев е най-високият връх в Стара планина.
Разположен е в Централния Балкан и може да бъде достигнат по няколко различни маршрута- от района на Калофер, хижа Рай, хижа Плевен и по главното старопланинско било.
Върхът е открит и изложен на атмосферните условия, а метеорологичната станция на него се разпознава отдалеч.
Връх Вежен- 2198 м
Вежен е един от най-високите върхове в Стара планина и се намира в Тетевенския Балкан.
Масивният му силует е различен от скалистите върхове около Купените и Ботев, а районът позволява свързване с хижа Вежен, хижа Ехо и дълги маршрути по билото.
Голям Купен- 2169 м
Един от най-характерните върхове на Централна Стара планина.
Районът около Купените е значително по-скалист и експониран от типичните тревисти старопланински била и е част от едни от по-сериозните маршрути в Централния Балкан.
Козя стена- 1670 м
Козя стена не впечатлява с височината си, а с характера на терена.
Тесни участъци от билото, стръмни склонове и открити гледки превръщат района в едно от най-разпознаваемите места по маршрута между Беклемето и хижа Ехо и едно от малкото места в България където може да се види еделвайс.
Част от туристическите маршрути преминават през или покрай резерват „Козя стена“, където движението е разрешено само по определените маркирани пътеки.
Юмрука- 1819 м
Юмрука се издига непосредствено над хижа Ехо и е един от най-разпознаваемите върхове в тази част на Балкана.
От района се откриват широки гледки към главното било и околните дялове, а комбинацията между хижа Ехо, Юмрука и Козя стена прави района един от най-красивите в целия Балкан.
Райското пръскало и Джендема
Стара планина не е само върхове.
Под южните склонове на Ботев се намира един от най-впечатляващите райони в Централния Балкан- Джендема.
Тук скалните склонове се спускат рязко към дълбоки долини, а от Райските скали пада Райското пръскало.
С височина 124,5 метра то е най-високият постоянен водопад в България и на Балканския полуостров според Национален парк „Централен Балкан“. Водите му идват от района непосредствено под връх Ботев.
В подножието на скалите се намира хижа Рай- една от най-разпознаваемите и посещавани хижи в Стара планина.
Районът е част от резерват „Джендема“, затова движението трябва да бъде само по определените маркирани маршрути.
Най-красивите маршрути в Стара планина

Огромната дължина на планината означава, че е трудно да се говори за няколко единствени „най-добри“ маршрута.
Има обаче преходи, които показват особено добре характера на Балкана.
Добрила- Амбарица- Купена- връх Ботев
Един от големите билни маршрути в Централна Стара планина.
Тук преживяването не е свързано само с достигането на Ботев. Пътят до него преминава през поредица от върхове и високопланински участъци, които правят самото преминаване основната част от приключението.
В района на Купените теренът става по-сериозен, а на места има стръмни и експонирани участъци, обезопасени със стоманени въжета.
Това е маршрут, който изисква добра физическа подготовка, сигурна крачка и подходящи метеорологични условия.
Калофер- хижа Рай- Тарзановата пътека- връх Ботев
Един от класическите маршрути към първенеца на Стара планина.
Пътят преминава през района на Джендема и хижа Рай, под Райското пръскало, преди да продължи към високата част на планината.
Комбинацията от дълбоки долини, скални стени и откритото плато около Ботев показва две напълно различни лица на Централния Балкан.
Хижа Хайдушка песен- хижа Ехо- Юмрука- Козя стена- Беклемето
Маршрут, който следва част от едни от най-красивите била в Троянския и Тетевенския Балкан.
Хижа Ехо се намира непосредствено под Юмрука, на около 1700 метра, и предлага гледки към Веженския дял и района на Козя стена.
Продължението към Козя стена преминава през по-тесни и открити участъци. Част от района е защитена територия и движението през резервата е ограничено до маркираните туристически маршрути.
Ком-Емине- маршрут през цяла Стара планина
Ако има един маршрут, който символизира мащаба на Стара планина, това е Ком-Емине.
Пътят започва от връх Ком близо до западната граница на България и следва планината чак до нос Емине на Черно море.
Българското трасе е част от европейския туристически маршрут E3 и е с дължина около 580 километра, а според други източници около 650км. Пълното му преминаване обикновено изисква 2-3 седмици.
По пътя се преминава през огромна част от разнообразието на Стара планина- Западния Балкан, Централния Балкан, района на Ботев, проходите Шипка и Беклемето, множество хижи и постепенно по-ниските части към Черноморието.
Нашите любими места в Стара планина
Ако трябва да изберем какво най-много ни харесва в Стара планина, това няма да бъде един конкретен връх.
Ще бъде билото.
Един от любимите ни райони е маршрутът около Ехо, Юмрука и Козя стена. Особено през есента, когато горите под билото започнат да сменят цветовете си, движението високо над тях показва планината по съвсем различен начин.
Залезът от Юмрука, нощувката в хижа Ехо и продължението на следващия ден към Козя стена превръщат маршрута в преживяване, при което няма една единствена крайна цел.
Другото лице на Балкана за нас е траверсът от Добрила към Ботев.
Там мащабът идва от разстоянието. Един връх остава зад теб, след него идва следващият, а билото продължава напред. Това е маршрут, при който постепенно започваш да разбираш колко различна е Стара планина от Рила и Пирин.
Точно тези дълги преминавания са причината да продължаваме да се връщаме в Балкана.
Хижи в Стара планина
Хижите са неразделна част от планинарската култура на Стара планина.
Голямата дължина на билото и множеството многодневни маршрути са създали мрежа от хижи, която позволява планината да бъде преминавана на отделни етапи.
Сред най-познатите са:
Хижа Рай- разположена под Райските скали и Райското пръскало и основна точка по маршрутите в района на Ботев и Джендема.
Хижа Плевен- една от основните изходни точки за изкачване на Ботев от север.
Хижа Добрила- важна отправна точка за билния маршрут през Амбарица и Купените към Ботев.
Хижа Ехо- разположена непосредствено под Юмрука и една от най-живописно разположените хижи в Балкана.
Хижа Козя стена- намира се малко под главното било и е важна възлова точка за маршрутите между Беклемето, Ехо и Троянския Балкан.
Хижа Дерменка- точка по главното било и по маршрута Ком-Емине.
Хижа Мазалат- отправна точка към Централния Балкан и районите около масива Триглав.
Преди маршрут с нощувка винаги проверявай актуалното работно време, възможностите за резервация и условията в конкретната хижа.
Кога е най-подходящо да посетим Стара планина?
Стара планина позволява преходи през голяма част от годината, но сезонът променя характера на маршрутите значително.
Късната пролет и лятото са подходящи за голяма част от класическите билни преходи, а есента е един от най-красивите периоди за райони като Ехо, Козя стена и Централния Балкан.
Но откритото било е силно зависимо от времето.
Вятърът е особено важен фактор в Стара планина. Маршрут, който при спокойно време е приятен билен преход, може да стане много по-сериозен при силни пориви.
Гръмотевичните бури също са сериозен фактор през топлата част от годината, когато голяма част от маршрута може да преминава с часове по открит терен без възможност за бързо слизане.
През зимата високите части на Централния Балкан изискват зимен планинарски опит, подходяща екипировка и оценка на снежните и лавинните условия.
От опита ни като планински водачи
В Стара планина често не височината е основният фактор.
Ботев е значително по-нисък от Мусала или Вихрен, но това не означава автоматично по-лесен ден.
Дългото движение по открито било, натрупаната денивелация, липсата на близки места за слизане и най-вече вятърът могат напълно да променят характера на маршрута.
При планирането тук обръщаме особено внимание на това колко време групата ще прекара на открито и къде са реалните възможности маршрутът да бъде съкратен, ако условията се променят.
Подходяща ли е Стара планина за начинаещи?
Да- и всъщност планината предлага огромен избор от маршрути с различна трудност.
Има кратки горски преходи, маршрути до хижи, достъпни върхове и по-леки билни участъци, които могат да бъдат добра следваща стъпка за хора с малко планински опит.
Но има и съвсем различна Стара планина.
Дълги преминавания като Добрила-Ботев, експонирани участъци около Купените, зимни маршрути и цели дни по откритото било изискват много по-сериозна подготовка.
Затова маршрутът трябва да се избира според личната подготовка, терена, денивелацията, продължителността, сезона и опита, а не само според височината на крайната точка.
Планински водач в Стара планина
По популярните маркирани маршрути през лятото планински водач невинаги е необходим.
При по-дългите билни преходи обаче планирането става по-сложно.
Необходимо е да се вземат предвид времето, вятърът, темпото на групата, местата за вода, работещите хижи, вариантите за слизане и възможностите за промяна на маршрута.
При експониран терен и зимни условия опитът има още по-голямо значение.
Ролята на водача не е просто да покаже откъде минава пътеката, а да избере кога и при какви условия има смисъл да се продължи по нея.
Стара планина отвъд връх Ботев
Ботев е първенецът и естествено привлича голяма част от вниманието.
Но да познаваш Стара планина само чрез Ботев е като да видиш една малка част от планина, която пресича цялата страна.
На запад остават Ком, Миджур и дългите била на Западния Балкан.
В Централния Балкан са Вежен, Козя стена, Ехо, Юмрука, Купените, Амбарица, Джендема и десетки хижи, свързани с планински пътеки.
На изток билото продължава още стотици километри, докато постепенно губи височина и достига Черно море.
И точно това е особеното на Стара планина.
Тук не е необходимо винаги да имаш един връх за крайна цел.
Открий още планински маршрути в България
За още идеи разгледай нашия пътеводител за планински преходи в България, където събираме маршрути от Пирин, Рила, Стара планина, Родопите и други части на страната.
За автора
Иван Здравков е лицензиран планински водач и съосновател на Sons of Mountain. Води групи по маршрути в Стара планина, Пирин, Рила, Балканите и високите планини извън България.
