Беласица- върхове, хижи и най-интересните маршрути

Беласица е една от най-южните планини в България и едно от онези места, които често остават извън списъка на най-популярните планински дестинации у нас. Тук няма високите скалисти била на Пирин или обширните циркуси на Рила. Вместо това планината предлага дълги горски маршрути, открито високопланинско било и гледки, които преминават отвъд границите на България.

Беласица се простира на територията на България, Гърция и Северна Македония, а по главното ѝ било преминават части от държавните граници. Именно тук се намира и едно от най-любопитните места в българските планини0 връх Тумба, където се срещат границите на трите държави.

Най-високата точка на планината е връх Радомир- 2029 м, а сред най-популярните цели за планински преходи са още върховете Конгур и Тумба, хижите Беласица и Конгур и многобройните водопади по северните склонове.

Къде се намира Беласица?

Беласица се издига непосредствено южно от Петрич и е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Българската част на планината се намира в нейния северен дял, докато билото на юг очертава границата с Гърция.

На запад планината продължава към Северна Македония, а при връх Тумба се срещат териториите на трите държави.

Разположението на Беласица е една от причините гледките от високите ѝ части да бъдат толкова интересни. При добра видимост от билото могат да се наблюдават планини и долини както в България, така и отвъд границата.

Голяма част от българската територия на планината попада в Природен парк „Беласица“, създаден с цел опазване на естествените гори, планинските екосистеми и богатото биологично разнообразие в района.

Природата на Беласица

Една от най-разпознаваемите особености на Беласица са нейните гори.

По северните склонове се срещат обширни широколистни горски масиви, а планината е особено известна със своите кестенови гори. Те са сред причините районът около Петрич и селата в подножието да изглежда толкова различно от много други части на България.

Изкачвайки се нагоре, постепенно оставяме плътната гора зад себе си и достигаме откритото главно било. Там пейзажът се променя- широки тревисти пространства, гранични пирамиди и далечни панорами заменят сенчестите горски пътеки.

Другата отличителна черта на северните склонове е водата.

От високите части на Беласица се спускат множество потоци и реки, които образуват водопади в стръмните долини над селата в подножието. Именно затова районът позволява да се комбинират високопланински преходи с по-кратки маршрути до водопади и природни забележителности.

Най-високите върхове в Беласица

Главното било на Беласица предлага поредица от върхове, които могат да бъдат свързвани в по-дълги преходи.

Сред най-интересните цели са Радомир, Конгур и Тумба.

Връх Радомир -2029 м

Връх Радомир е най-високият връх на Беласица и първенецът на планината.

Със своите 2029 метра той не впечатлява с височината на върховете в Рила и Пирин, но достигането му може да бъде сериозен планински ден заради продължителността на маршрутите и денивелацията от северните склонове.

Радомир се намира по главното било на Беласица, непосредствено до българо-гръцката граница.

От високите части около върха се откриват широки гледки към долината на Струма, Огражден, Славянка и планините отвъд държавната граница.

Връх Конгур- 1951 м

Връх Конгур е един от най-разпознаваемите върхове в българската част на Беласица.

Той се намира по билото източно от Радомир и може да бъде част както от самостоятелно изкачване, така и от по-дълъг маршрут във високата част на планината.

Един от естествените изходни пунктове към района е хижа Конгур, разположена високо над Петрич.

Комбинацията от хижата, откритото било и близките върхове прави тази част на Беласица особено подходяща за целодневни преходи.

Връх Тумба- 1880 м

Връх Тумба е вероятно най-любопитният връх в Беласица.

Причината не е неговата височина, а местоположението му.

На върха се срещат границите на България, Гърция и Северна Македония. Това превръща Тумба в една от малкото точки на Балканите, от които буквално можем да застанем на границата между три държави.

Маршрутът до Тумба преминава през западната част на планината и предлага дълго движение през гората и по билото преди достигането на върха.

Хижи в Беласица

Две от основните планински бази в българската част на Беласица са хижа Беласица и хижа Конгур.

Те дават достъп до различни части на планината и могат да бъдат отправна точка както за кратки разходки, така и за по-дълги изкачвания към билото.

Хижа Беласица

Хижа Беласица се намира над Петрич сред горите по северните склонове на планината.

Районът около хижата е удобна отправна точка за маршрути към водопадите, околните местности и по-високите части на Беласица.

До района може да се достигне от Петрич, което прави хижата една от най-достъпните места за опознаване на планината.

Хижа Конгур

Хижа Конгур се намира значително по-високо и е важна отправна точка към главното било.

Оттук могат да бъдат планирани маршрути към връх Конгур, връх Радомир и други части на високата Беласица.

Позицията на хижата позволява голяма част от първоначалното изкачване от подножието да бъде избегнато при маршрути, започващи директно от района около нея.

Маршрути в Беласица

Един от най-преките маршрути към високата част на Беласица започва от хижа Конгур, разположена на 1284 м надморска височина. От хижата се следва червената туристическа маркировка, като първата част преминава през гора, а с набирането на височина постепенно се излиза на откритите части на планината.

При местността Вършилото маршрутът продължава към връх Конгур- 1951 м. От хижата до върха обикновено са необходими около 2-3 часа според темпото и условията. От Конгур се откриват широки гледки към долината на Струма и към билото, което продължава на запад към първенеца на Беласица – връх Радомир.

До Конгур може да се тръгне и директно от Петрич. Един от основните маршрути започва от района на стадиона и преминава последователно през хижа Беласица и хижа Конгур, преди да продължи към върха. Целият преход от Петрич до Конгур е значително по-дълъг и отнема около 5-6 часа в посока.

Хижа Конгур- връх Конгур- връх Радомир

Най-логичната отправна точка за изкачване на връх Радомир- 2029 м, първенеца на Беласица, от север е хижа Конгур.

От хижата се изкачваме към високите части на планината и достигаме района на връх Конгур. Оттам маршрутът продължава на запад по билото и подбилните пътища към Радомир. Разстоянието от хижа Конгур до Радомир е приблизително 9–10 км в посока, а изкачването отнема около 4–5 часа според темпото.

Радомир може да бъде достигнат и от село Коларово през местността Лопово, както и от село Самуилово, отново през района на Лопово. Това са по-дълги варианти, при които трябва да се предвидят около 7-8 часа за изкачване до върха.

Маршрутът към Радомир не е технически сложен при добри летни условия, но разстоянието, денивелацията и продължителното движение по откритите части на Беласица го превръщат в сериозен целодневен преход.

Село Скрът- връх Тумба

Един от най-популярните маршрути към връх Тумба- 1880 м започва от село Скрът, западно от Коларово.

От центъра на селото се тръгва на юг към планината. В началната част маршрутът споделя района с пътеките към водопадите Мангъро и Дъбицата, след което продължава нагоре през горските склонове на Беласица. След продължително изкачване гората постепенно остава назад и маршрутът достига високите части на планината, откъдето се продължава към Тумба.

Разстоянието от Скрът до върха е около 14 км в посока, а за изкачването трябва да се предвидят приблизително 6-7 часа. Маршрутът е дълъг, но крайната му точка е една от най-интересните в Беласица.

До Тумба има маркирани маршрути и от село Ключ, откъдето изкачването е около 8 часа, както и от село Габрене, откъдето се предвиждат приблизително 6 часа.

По билото от Конгур и Радомир до Тумба

За добре подготвени планинари Беласица позволява и много по-дълъг маршрут, който свързва някои от най-важните върхове на планината.

От хижа Конгур се изкачва връх Конгур, продължава се към връх Радомир, след което движението следва билото през прохода Железни врата към връх Тумба.

Това вече е сериозен планински преход. Официално за участъка от хижа Конгур през Конгур и Радомир до Тумба се дават около 10 часа, без да включваме последващото слизане от Тумба към някое от селата в подножието.

Маршрутът позволява да се премине през голяма част от българското било на Беласица и е добър вариант за по-дълго планинско приключение, но изисква внимателно планиране на транспорта, водата, светлата част на деня и мястото за слизане.

Водопадите на Беласица

Северните склонове на Беласица крият още една причина да посетим планината – множеството водопади над селата. За разлика от дългите маршрути към Радомир и Тумба, голяма част от пътеките до водопадите позволяват по-кратки преходи през горите в подножието.

Село Скрът- водопадите Мангъро и Дъбицата

От центъра на село Скрът започват два отделни маркирани маршрута към водопадите Мангъро и Дъбицата.

За Мангъро се следва синята маркировка, а за Дъбицата- зелената. Пътеките навлизат в горските склонове над селото и позволяват двата водопада да бъдат включени в отделна кратка разходка в западната част на Беласица.

До Мангъро има маркиран подход и от село Ключ, който също следва синя маркировка. Това позволява водопадът да бъде достигнат от две различни села.

Село Яворница- Яворнишки водопад

От центъра на село Яворница започва маркираният тематичен маршрут „Пеперудите и цветята на Беласица“, който води до Яворнишкия водопад.

Пътеката следва синя маркировка и преминава през прохладни горски участъци, като по маршрута са поставени информационни табла за растенията и пеперудите в планината.

Маршрутът е около 2,8 км в двете посоки и отнема приблизително 1 час и 20 минути без почивките, което го прави една от по-достъпните кратки разходки в Беласица.

Село Камена- Камешнишки водопад

От село Камена започва маршрутът към Камешнишкия водопад, познат и като Срамежливеца.

Пътеката навлиза в гората над селото и постепенно достига долината на реката. В последната част се слиза по-стръмно към самия водопад, който е висок около 21 метра.

Камешнишкият водопад може да бъде достигнат и по маршрут от района на село Коларово, което позволява различни варианти за посещение на тази част от планината.

Село Коларово- Коларовските водопади

От село Коларово може да се поеме и към групата на Коларовските водопади.

Маршрутът започва от чешмата при входа на селото откъм Петрич и следва оранжева туристическа маркировка. След преминаването покрай църквата „Света Неделя“ пътеката продължава сред чинарови гори.

По маршрута могат да бъдат видени три водопада- Малко Коларовско пръскало, Каскадата и Голямо Коларовско пръскало. За целия маршрут трябва да се предвидят около 3 часа.

Така само по северното подножие на Беласица можем да комбинираме няколко напълно различни маршрута- от краткия преход до Яворнишкия водопад до дългото изкачване от Скрът към връх Тумба.

Кога е най-доброто време за посещение на Беласица?

Беласица може да бъде посещавана през голяма част от годината, но условията се различават значително според сезона и височината.

Пролетта е особено интересна в ниските и средните части на планината. Горите се раззеленяват, а водопадите са по-пълноводни.

Лятото позволява дълги маршрути към Радомир, Конгур и Тумба, но високите температури в района на Петрич трябва да бъдат взети предвид. Ранното тръгване е особено важно.

Есента е един от най-красивите периоди за Беласица. Широколистните гори променят цветовете си, температурите са по-ниски, а при стабилно време билото предлага отлична видимост.

Зимата променя условията изцяло. Сняг, силен вятър, ниски температури и ограничена видимост могат значително да увеличат трудността на иначе сравнително достъпни летни маршрути.

Каква подготовка е необходима?

Беласица не трябва да бъде подценявана трябва да бъде подценявана.

Голяма част от маршрутите включват сериозна денивелация и продължително ходене. След излизането над гората има малко естествена защита от силно слънце, вятър или бързо променящо се време.

За по-дългите маршрути е необходима добра физическа подготовка, достатъчно вода, подходящи туристически обувки, защита от слънце и дрехи за промяна на времето.

При маршрутите около държавната граница трябва предварително да се провери и актуалният режим за преминаване и движение в граничната зона.

От опита ни в Беласица

Беласица лесно може да бъде подценена, ако гледаме единствено височината на върховете.

На терен усещането е различно.

Дългото изкачване през гората, постепенното излизане към откритите части и движението по билото превръщат маршрута в пълноценен планински ден.

Беласица е и чудесен пример защо една планина не трябва да бъде оценявана само по височината на нейния първенец. Понякога преживяването идва от самия път- гората, продължителното било, гледките и местата, през които преминаваме.

Беласица отвъд върховете

Ако разполагаме с повече време, районът позволява планинският преход да бъде комбиниран с посещение на Петрич, местността Рупите и нейните минерални извори и други забележителности в Югозападна България.

Така Беласица може да бъде част както от еднодневно изкачване, така и от цял уикенд, посветен на района.

А с маршрутите към Радомир, Конгур и Тумба, двете основни хижи и водопадите по северните склонове има достатъчно места, заради които да се върнем в планината повече от веднъж.

Ако искаш да опознаеш още една от по-слабо посещаваните планини, разгледай и нашите пътеводители за Славянка и Гоцев връх и Осогово и връх Руен.

За автора

Иван Здравков е лицензиран планински водач и съосновател на Sons of Mountain. Води групи по маршрути в Пирин, Рила, Стара планина, Балканите и високите планини извън България.