Кончето в Пирин- маршрут, трудност и всичко, което трябва да знаеш

Тесен мраморен ръб, стръмни склонове от двете му страни и стоманено въже, което следва една от най-разпознаваемите линии в българските планини.

Кончето е едно от местата, които са се превърнали в символ на Пирин. За някои преминаването му е следващата естествена крачка след изкачването на Вихрен, а за други е сериозно психологическо предизвикателство.

Но Кончето е само малка част от много по-голямото преживяване.

До него може да се достигне през Казаните и връх Кутело, но може да бъде част и от едно от най-впечатляващите преминавания в България- преминаването на цялото мраморно било през Разложки суходол, Баюви дупки и Бански суходол.

В това ръководство събираме най-важното за Кончето- къде се намира, как се стига до него, колко трудно е преминаването, какво представлява заслон Кончето и какво трябва да имаме предвид преди да тръгнем.

Къде се намира Кончето?

Кончето се намира в Северен Пирин, върху главното мраморно било на планината между върховете Бански суходол и Кутело.

Най-тясната част на ръба е на около 2810 метра надморска височина.

Теренът тук е коренно различен от гранитните части на Пирин около Полежан, Дженгал или Тевно езеро. Белият мрамор, сипеите и стръмните склонове придават на целия район суров високопланински характер.

Кончето е дълго приблизително 400 метра, а на места ръбът се стеснява до около половин метър. Част от преминаването е обезопасена със стоманено въже.

Именно комбинацията между тесния ръб и внушителните гледки към двете страни на билото е превърнала Кончето в едно от най-разпознаваемите места в Пирин.

Как се стига до Кончето?

Няма само един начин да стигнем до Кончето.

Първият вариант идва от района на хижа Бъндерица и Казаните, преминава през Кутело и достига Кончето от югоизток.

Вторият вариант е от хижа Вихрен и премката между връх Вихрен и Кутело като от там може да се мине през подсичащата пътека или да се изкачи връх Кутело и от там да се излезе на мраморния ръб.

Третият вариант представлява значително по-дълго преминаване по Мраморното било от района на хижа Яворов през Разложки суходол, Баюви дупки и Бански суходол.

Кончето през хижа Бъндерица, Казаните и Кутело

Това е един от най-преките начини да достигнем до Кончето от страната на Банско.

Маршрутът започва от района на хижа Бъндерица и постепенно напуска гората, навлизайки в един от най-впечатляващите високопланински райони на Пирин.

Пътеката преминава покрай Малкия и Големия казан- двата големи циркуса, разположени между Вихрен и Кутело, където има голям шанс да се срещнат балканската дива коза и еделвайсът- едни от символите на Пирин.

Тук характерът на планината рязко се променя. Зеленината и вековните мури постепенно остават назад, а около нас започват да доминират мраморните стени на Вихрен и склоновете на Кутело.

След заслон Казана започва същинското изкачване към Кутело.

Със своите 2908 метра Кутело е вторият по височина връх в Пирин и третият в България. След втората му кота (Кутело II) вече се разкрива голяма част от Мраморното било и пътя към Кончето.

След слизането от Кутело идва и най-очакваната част- преминаването по Кончето.

Този вариант позволява в рамките на един маршрут да бъдат съчетани Казаните, Кутело и Кончето- три от най-характерните места в Северен Пирин.

Кончето през Мраморното било от хижа Яворов

Ако маршрутът през Казаните и Кутело е директната среща с Кончето, преминаването от хижа Яворов показва цялата картина.

Това е дълъг високопланински маршрут, който следва голяма част от мраморния дял на Северен Пирин.

От хижа Яворов се набира височина към Разложки суходол, след което започва продължителното движение по високото било.

По пътя се преминава през района на Баюви дупки, заслон Кончето и Бански суходол, преди да се достигне до самия ръб на Кончето.

Оттам маршрутът може да продължи към Кутело и да слезе към Казаните и района на хижите Бъндерица и Вихрен.

Това не е маршрут, при който Кончето е единствената цел.

Самото преминаване на Мраморното било е преживяването.

В продължение на часове се движим във високата част на Пирин, сред мраморни върхове, открити ръбове и гледки едновременно към вътрешността на планината и към долините около нея.

Именно този маршрут е един от любимите ни начини да покажем Северен Пирин.

Колко трудно е Кончето?

Снимките и видеата често карат Кончето да изглежда по-страшно, отколкото се усеща на място.

Това обаче не означава, че маршрутът трябва да бъде подценяван.

Чисто физически самото преминаване на ръба не е най-трудната част от деня. По-голямото натоварване обикновено идва от целия маршрут до него- сериозната денивелация, продължителното движение във високата планина и изкачването на Кутело или преминаването на Мраморното било.

При Кончето основното предизвикателство за някои хора е психологическо.

Теренът е открит, склоновете са стръмни и на места усещането за височина е силно. Ако човек има сериозен страх от височини преминаването ще е истинско предизвикателство за духа и волята.

А при сух терен, спокойно време и човек с добра планинска подготовка преминаването може да бъде едно от най-приятните високопланински преживявания в България.

Опасно ли е Кончето?

Кончето не трябва нито да бъде драматизирано, нито подценявано.

По част от ръба има стоманено въже, което подпомага преминаването. Самото наличие на съоръжението обаче не премахва останалите фактори- вятър, мокра скала, гръмотевични бури, мъгла, остатъчен сняг или голямо струпване на хора.

НП „Пирин“ също предупреждава туристите да бъдат добре екипирани и да не използват обезопасените участъци при опасни метеорологични условия.

Подсичащата пътека под Кончето

Съществува и пътека, която подсича част от ръба от югозападната му страна и позволява да се избегне преминаването по най-експонираната част на билото.

Тя обаче не трябва автоматично да бъде приемана като „лесния“ или винаги по-безопасния вариант.

Особено важно е това в началото на летния сезон.

По подсичащата пътека могат да останат снежни полета дълго след като други части от маршрута вече изглеждат напълно летни. При твърд или заледен сняг едно подхлъзване по стръмния склон може да има сериозни последствия.

НП „Пирин“ е издавал официални предупреждения за висока снежна покривка и заледени участъци именно по лятната подсичаща пътека между Кончето и Премката. При подобни условия паркът е препоръчвал използването на билния вариант през Кутело.

Затова през ранното лято трябва предварително да се провери актуалното състояние на маршрута.

Ако при подсичането има твърд сняг или лед, преминаването без подходяща зимна екипировка и умения за използването ѝ е опасно и трябва да се предприеме преминаване по самия ръб.

Фактът, че даден вариант „подсича“ върха, не означава непременно, че в конкретните условия е по-безопасен.

Заслон Кончето

Заслон Кончето се намира на главното било на Северен Пирин, югоизточно от връх Баюви дупки, на 2760 метра надморска височина.

Той е малък високопланински заслон, предназначен преди всичко за аварийно укритие при необходимост.

Според информацията на Национален парк „Пирин“ заслонът има спално помещение и предверие и при екстремна необходимост може да побере приблизително 12-13 души в легнало положение.

Няма вода, електричество или санитарни възли, а нощуването е допустимо само при наложителни случаи.

Това е важно уточнение, защото заслон Кончето не трябва да бъде възприеман като хижа или като стандартно място за планирана нощувка.

От хижа Яворов до заслона официалното ориентировъчно време е около 4:30 часа, а от заслона до Кутело- два часа.

При преминаването на цялото Мраморно било заслонът е една от най-разпознаваемите точки по маршрута.

Кога е най-подходящо да преминем Кончето?

За класическо лятно преминаване най-подходящ е периодът, когато високата част на Пирин вече е освободена от зимния сняг и маршрутът е сух.

Най-добрите месеци са юли и август като трябва да се вземе под внимание, че през лятото другият важен фактор са следобедните гръмотевични бури.

Кончето, Кутело и останалата част от Мраморното било са открит високопланински терен, където възможностите за бързо укриване са ограничени.

Затова ранното тръгване и добрата преценка на прогнозата са особено важни.

Каква екипировка е необходима?

При стабилни летни условия не е необходима специализирана алпийска екипировка само заради преминаването на Кончето.

Необходими са обаче стабилни планински обувки, дрехи за вятър и внезапна промяна на времето, достатъчно вода, храна, слънцезащита и челник.

При раннолетни, есенни или зимни условия ситуацията е различна.

Наличието на сняг и лед може напълно да промени трудността на маршрута и да наложи използването на котки, пикел и друга зимна екипировка, както и умения за работа с нея.

Екипировката трябва да се избира според реалните условия в планината, а не само според сезона в календара.

Подходящо ли е Кончето за начинаещи?

Зависи какво разбираме под „начинаещ“.

Човек не е необходимо да бъде алпинист, за да премине Кончето при добри летни условия.

Но не бихме препоръчали маршрутът да бъде една от първите срещи с високата планина.

Добре е преди това човек да има опит с по-дълги преходи, сериозна денивелация, движение по каменист и стръмен терен и да знае как реагира на стръмни участъци и голяма височина.

От опита ни като планински водачи

Кончето често изглежда по-страшно на снимки, отколкото се усеща, когато човек действително стъпи на ръба.

При много хора най-голямото предизвикателство не е физическо, а психологическо.

Затова не бързаме.

Преминаването с равномерно темпо и концентрация върху следващите няколко крачки обикновено дава много повече увереност от постоянното гледане към стръмните склонове отстрани.

Но за нас Кончето никога не е само ръбът.

Преминавали сме до него както от страната на Казаните и Кутело, така и по дългия маршрут през Мраморното било от хижа Яворов.

И двата варианта са впечатляващи по различен начин.

Маршрутът през Казаните постепенно разкрива огромните северни стени на Вихрен и Кутело, преди да излезе на билото.

Мраморното било е съвсем различно преживяване- дълъг ден високо над долините, в който Кончето е само една от кулминациите по пътя.

Точно затова, когато водим хора в този район, крайната цел никога не е цялостното преживяване, което планината ни дава.

Кончето или цялото Мраморно било?

Ако целта е първа среща с района, маршрутът през Казаните и Кутело позволява да се видят някои от най-впечатляващите места в Северен Пирин в рамките на един дълъг планински ден.

Ако обаче търсиш по-голямо високопланинско преживяване, траверсът на Мраморното било показва района в съвсем друг мащаб.

Разложки суходол, Баюви дупки, заслон Кончето, Бански суходол, самото Конче и Кутело се превръщат в части от една непрекъсната линия през високата част на планината.

Това е по-дългият и физически по-сериозен вариант, но и един от маршрутите, които най-добре показват защо Северен Пирин има толкова различен характер от останалите български планини.

Още от Пирин

Ако искаш да опознаеш и най-високия връх в Пирин, разгледай нашия пътеводител за връх Вихрен, където ще откриеш маршрутите през Кабата и Казаните, трудността и всичко важно за изкачването.

За автора

Иван Здравков е лицензиран планински водач с удостоверение № В-00511 и завършен 960-часов курс за планински водачи към сдружение „Планини и хора“. Като част от Sons of Mountain води групи по маршрути в България, Балканите и високите планини извън страната.