Дива коза- къде живее и къде можем да я видим в България?

Понякога я забелязваме само за няколко секунди- малък силует върху скалите, който се движи с лекота по терен, на който човек би преминавал внимателно и бавно, а в други случаи не би си и помислил да мине дори.

Дивата коза е сред най-разпознаваемите животни на високата планина и един от видовете, които можем да срещнем по време на преходи в Пирин, Рила, Стара планина и Родопите.

В България живее балканската дива коза- Rupicapra rupicapra balcanica. Тя е приспособена към стръмни скални склонове, сипеи и високопланински терени и притежава забележителна способност да се придвижва там, където малко други големи бозайници могат да я последват.

Но въпреки впечатляващите си способности дивата коза е уязвима. Българските популации са разпокъсани, а животното е защитено от закона и е включено в Червената книга на България.

Какво представлява дивата коза?

Дивата коза е тревопасен копитен бозайник от семейство Кухороги.

В България се среща балканската дива коза, която е подвид на северната дива коза и е разпространена в планините на Балканския полуостров.

Една от най-разпознаваемите ѝ особености са тъмните рога, извити назад като куки. За разлика от елените, рога имат както мъжките, така и женските животни.

По рогата се образуват годишни пръстени, които могат да дадат информация за възрастта на животното.

Окраската също се променя през годината. През топлите месеци козината е по-светлокафява, докато през зимата става значително по-тъмна.

Как дивата коза се движи толкова лесно по скалите?

Това вероятно е най-впечатляващата способност на животното.

Места, които изглеждат почти непроходими за човек, могат да бъдат естествен маршрут за дивата коза.

Краката и копитата ѝ са отлично приспособени към движение по стръмен и скалист терен. Твърдите краища на копитата позволяват стъпване върху малки скални ръбове, докато по-меката им вътрешна част осигурява по-добро сцепление.

Силните крайници и добрият баланс позволяват на животните да сменят бързо посоката и да се придвижват уверено по стръмни склонове, сипеи и скални участъци.

Точно този труднодостъпен терен е и една от най-добрите им естествени защити.

Къде живее дивата коза в България?

Основните местообитания на балканската дива коза в България се намират в Пирин, Рила, Централна Стара планина и Западните Родопи.

Видът предпочита планински райони със скални комплекси, стръмни склонове и места, които позволяват бързо оттегляне при опасност.

Дивата коза не е животно единствено на върхове. В зависимост от сезона, наличието на храна, снега и човешкото безпокойство животните могат да използват различни височинни пояси.

През студените месеци могат да слизат към по-ниски и защитени склонове, докато през топлите месеци често се задържат във високите части на планините.

Дивите кози в Пирин

Пирин е едно от най-важните места за дивата коза в България.

Скалните циркуси, мраморните била и стръмните склонове предоставят отлични местообитания, а около връх Вихрен се намира особено значима популация на вида.

Районите около Вихрен, Кутело, Казаните са места, където при съвсем малко късмет можем да наблюдаваме диви кози.

Това обаче никога не трябва да бъде причина да напускаме туристическата пътека или да се опитваме да се приближим до животните.

Ако искаш да опознаеш тази част на планината, можеш да разгледаш и нашите пътеводители за връх Вихрен, Кончето и Пирин планина.

Дивите кози в Рила

Рила също е сред основните местообитания на балканската дива коза у нас.

Скалните масиви, високопланинските долини и труднодостъпните склонове осигуряват подходящи места за животните. Но срещите в Рила с дивата коза са доста по-редки и повечето случаи по-малобройни от тези в Пирин.

Тук отново срещата не може да бъде гарантирана. Понякога животните се появяват близо до маршрут, а друг път могат да останат напълно незабелязани, въпреки че се намират в същия район.

Това е част от красотата на наблюдението на диви животни- срещата се случва по техните правила.

Ако искаш да опознаеш планината, в която живее една от значимите популации на дивата коза, разгледай нашия пътеводител за Рила планина, където сме събрали най-интересните върхове, маршрути и места за посещение.

Дивите кози в Стара планина и Родопите

Значими популации има и в Централна Стара планина, където стръмните склонове и скалните комплекси предоставят подходящи местообитания.

Западните Родопи са друг от основните райони на разпространение на вида в България.

Така разпространението на животното у нас следва някои от най-скалистите и диви планински райони на страната.

С какво се храни дивата коза?

Менюто на дивата коза се променя според сезона.

През пролетта и лятото основната част от храната е тревиста растителност. Използват се също различни листа, млади растения и части от храсти.

През зимата условията стават значително по-трудни. Снежната покривка ограничава достъпа до тревата и животните преминават към клонки, пъпки и друга налична растителност.

Затова зимата е особено тежък период. Всяко ненужно бягство означава изразходване на ценна енергия в момент, когато храната е ограничена.

Това е още една причина туристите да не преследват диви животни за снимка.

Как живеят дивите кози?

Дивите кози са активни основно през деня и обикновено използват добре познати райони и пътеки.

Женските и младите често образуват групи, докато възрастните мъжки могат да прекарват значителна част от годината самостоятелно.

При опасност животните използват най-голямото си предимство- способността бързо да достигнат стръмни скали и труднодостъпни места.

Затова понякога само няколко секунди са достатъчни една дива коза да изчезне от погледа ни.

Кога се раждат малките?

Брачният период обикновено е през ноември.

След бременност от приблизително шест месеца малките се раждат през пролетта. Женската обикновено ражда едно, по-рядко две малки.

Още сравнително скоро след раждането си те могат да следват майката по планинския терен.

Интересно е и социалното поведение на женските. Няколко майки могат да се събират заедно с малките си и така групата осигурява по-добра защита на младите животни.

Опасна ли е дивата коза за човека?

В планината дивата коза не представлява опасност за туристите.

Тя обикновено предпочита да запази дистанция или да се оттегли.

Не трябва обаче да се опитваме да я приближаваме, преследваме, храним или да заставаме между майка и малкото ѝ.

Най-доброто поведение е просто да спрем, да запазим дистанция и да наблюдаваме.

Какво да направим, ако срещнем дива коза?

Срещата с дива коза е един от онези моменти, заради които си струва да носим фотоапарат в планината.

Но снимката не трябва да бъде за сметка на животното.

Ако видим дива коза:

• запазваме достатъчно разстояние;
• не тръгваме след нея;
• не я храним;
• ако сме с куче го държим под контрол;
• наблюдаваме тихо и продължаваме по маршрута си.

Ако животното промени поведението си заради нашето присъствие или започне да се отдалечава, това е добър знак, че сме прекалено близо.

Защитена ли е дивата коза?

Да.

Балканската дива коза е защитена от българското природозащитно законодателство и е включена в Червената книга на България като застрашен подвид.

Сред основните проблеми пред популациите са бракониерството, фрагментирането и намаляването на подходящите местообитания, и човешките действия.

Голяма част от българските популации се намират в защитени територии, включително националните паркове Пирин, Рила и Централен Балкан.

Опазването на дивата коза всъщност означава опазване и на големи части от дивата високопланинска природа, от която видът зависи.

Любопитни факти за дивата коза

И мъжките, и женските имат рога.

По тях се образуват годишни пръстени, които могат да се използват при определянето на възрастта.

Дивата коза е изключително добре адаптирана към скалист терен и използва места, които са недостъпни за много от потенциалните ѝ преследвачи.

Козината ѝ става по-тъмна през зимата.

Животните познават добре районите, които обитават, и използват установени пътеки между местата за хранене, почивка и укритие.

Балканската дива коза е част от природното богатство не само на България, а на целия Балкански полуостров.

Срещата, която не можем да планираме

Можем да планираме маршрута, часа на тръгване и върха, който искаме да достигнем. Срещата с диво животно обаче не може да бъде част от програмата.

И точно това я прави толкова ценна.

Понякога дивата коза стои неподвижно високо върху скалите и я забелязваме едва когато някой от групата посочи към нея. Друг път виждаме цяло стадо, което за секунди се изкачва по склон, по който ние трудно бихме си представили да минем.

Това са моментите, които ни напомнят, че планината не е само маршрут до поредния връх.

Ние сме посетители в място, което е дом на много други видове. И най-доброто, което можем да направим при една такава среща, е да оставим животното да продължи пътя си необезпокоявано докато му се наслаждаваме с очите и душата си.

Ако обичаш да откриваш дивата природа по време на преходи, разгледай и нашите предложения за планински преходи в България- от високите части на Пирин и Рила до по-слабо посещаваните планински райони.

За автора

Иван Здравков е лицензиран планински водач и съосновател на Sons of Mountain. Води групи по маршрути в Пирин, Рила, Стара планина, Балканите и високите планини извън България.